“Японското кимоно – усещане за красота”

 

 

Послание на президента

          През 1996 г. Националният Етнографски Музей - София осъществи една прекрасна изложба на тема “Светът на българката” в Музея на костюма в Токио. Това бе първото събитие от този род, представящо в Япония българския начин на живот, традиции и обичаи. В отговор на това, за нас е огромно удоволствие да покажем в България част от нашата колекция под мотото “Японското кимоно. Усещане за красота.”

          Японското кимоно с уникалната си изработка е ценено не само заради красотата си, но и като произведение на изящното и занаятчийското изкуство. Поради тази причина кимоната често се експонират по специфичен начин. Онова, което превръща кимоното в украшение, е детайлността и сложните техники на бродерията и боядисването, прилагани от професионалните занаятчии и майстори в Япония. В мотивите на кимоната умело е изразено естетическото чувство на японците, които високо ценят усещането за сезоните, за съдбата, за дълголетието, за здравето на децата. Искрено се надяваме, че тази изложба ще даде възможност на българите да оценят не само изкуството и занаятите на японците, но и японското сърце.

          Вярваме, че тя ще допринесе за засилването на културния обмен между България и Япония. Бихме желали да изкажем огромната си благодарност към Националния Етнографски музей - София и към всички, които направиха възможен успеха на тази изложба.

Октомври 2002

Сунао Онума

Президент на Bunka Gakuen

Директор на Bunka Gakuen

         

За музея на костюма Bunka Gakuen

         

Bunka Gakuen е създаден през 1919 г. като по-късно прераства в Колеж по мода Bunka и Женски университет Bunka. Трите институции представят най-ценното за обучението и изследването в областта на модата в Япония, като подготвят много изтъкнати представители в модната индустрия.

          Музеят на костюма е открит през 1979 г. в чест на 60-годишнината от основаването на Bunka Gakuen. Откриването на музей за костюми е дългоочаквано събитие, защото предоставя възможност за обучение и изследвания в областта на модата, използвайки колекцията си от автентични облекла.

          Музеят е събрал богато разнообразие от автентични костюми и произведения на шивашкия занаят. Колекциите от Япония включват: рокли Косоде, костюми за театър Но, съвременни аристократични облекла, дрехи на обикновени хора, а също така тъкани Шосоин и Мейбуцу. Съхранени са и костюми от Европа: рокли от различни стилове, висша мода, източноевропейски традиционни костюми, обувки, чанти и стари тъкани от периода XVIII-XX в. Колекциите от другите страни включват дрехи и платове от Китай, Корея, Индия, Индонезия, Западна Азия, Африка, Южна и Централна Америка.

           Преди откриването на музея са били вложени огромни усилия за събирането на многобройни и разнообразни костюми, както и специфични материи от целия свят.

 

 

Японското кимоно

 

          Кройката на японското кимоно се е оформила през втората половина на XVI в. То е било основната дреха през следващите 300 години до навлизането на западното облекло в Япония. Кимоното става популярно сред мъжете и жените от всички социални групи из цялата страна. Днес то е рядко срещана дреха във всекидневието и намира приложение само при специални случаи като церемониално облекло.

          Японското кимоно е дълга и отворена отпред дреха; то обгръща тялото и се пристяга в кръста с широк платнен пояс, наречен “оби”. По тялото кимоното приема формата на цилиндър с дълги торбести ръкави, подходящи за горещото и влажно лято в Япония. Формата и мотивите на кимоното, качеството на материала и ширината на пояса са съобразени с повода, по който е обличано, а също така и социалния статус на притежателя му. Едновременно с това цвета, материята и подплатата са съобразени със съответния сезон.

 

 

Сезони и мотиви

          Япония е островна страна, заобиколена от морета. Нейната природа е богата и красива, с четири ясно изразени сезона. Японците обичат растенията и животните и истински ценят усещането за сезона. Японският шинтоизъм, древна религия, следвана и днес, се основава на вярата в природата. Един от принципите й се състои в почитане на съвместното съжителство на човека и природата. Тази среда определено е повлияла на дизайна на японското кимоно. Техниките на бродиране, боядисване и рисуване са умело и артистично използвани в кимоното, за да илюстрират богатите сцени от природата, представящи цветя, дървета, птици и животни.

 

 

Сватбени костюми

          Японските женски сватбени дрехи се оформят под влиянието на обичаите на военната класа през XVI в. За сватбената церемония булката облича “широмуку” (неопетнено кимоно). Всички части на този костюм са бели: кимоното, “оби” (широк пояс), “учикаке” (дълга цветна връхна дреха), “цуно-какуши” (вид воал, за който се вярва, че крие рогата на ревността на булката). След като младоженците дадат брачния обет и разменят чаши със светено “саке” (оризово вино), булката се преоблича в червено кимоно и тогава започва приемането й в семейството и новите роднини. Прието е също да се носи черно или в ярки цветове кимоно през този етап на сватбата. Тези традиции са претърпели промяна в зависимост от статута на човека, района и времето. Като мотиви, символизиращи благополучие в брака, по кимоното често са изобразявани костенурки, жерави, бор, бамбук и сливови клонки.

 

 

Детско церемониално кимоно

          Целта на изработването на детско кимоно е да се отбележат множеството превратни моменти в живота: о-шичи-я (чествано на седмата нощ от раждането), мия-маири (първото му влизане в храм), шичи-го-сан (фестивали, отбелязващи порастването на детето при третата, петата и седмата му година). Детското церемониално кимоно е символично натоварено с пожелания за здраве и растеж. За талисман се използва червен или жълт плат и декоративно обшиване, нар. “семамори”. Същевременно в детското кимоно липсва шева в централната част на гърба.

          В мотивите присъстват костенурки, жерави, бор, бамбук, сливови клонки, символизиращи дълголетие и просперитет. Специално при момчетата се среща като мотив шаран или воин, израз на успех в живота и военните подвизи.

 

 

Кимоно на обикновен японец

 

          Селяни, рибари и хора от града обличали кимоно от памуk или koноп във всекидневието или за работа. Овцевъдството не е разпространено в Япония, поради което вълна не се използва. Коприната също не служи за изработка на кимона на земеделци, защото през XVIII в. управляващите забраняват употребата й от по-ниските социални слоеве. Поради тези причини дрехите за празник и специални случаи също са изработвани от памук. Памукът и конопът се предат и тъкат в домашни условия. Всички декоративни техники като боядисване, икат и бродиране също се практикуват у дома. Уникалната красота на тези кимона откриваме в геометричните мотиви, майсторски избродирани по плата и използването на техника на ватиране, наречена “сашико”. В този процес намира приложение и филцът едновременно като декорация и за подсилване. Памукът и конопът са подходящи за боядисване, за което често се използва индиго.

                   

          Jinbaori: воинска горна дреха без ръкави

          Японският воин по време на битка обличал дреха с богат и сложен дизайн, с цел да създаде усещане за личното си присъствие на бойното поле. “Джинбаори” в началото представлявала туника, носена върху бронята от военните предводители през периода Сенгоку (“периода на воюващите държави” 1550-1600г.). След това “Джинбаори”-то се превръща в горна дреха, придаваща тържественост при носенето й в обществото. За целта са избирани смели, нетрадиционни силуети, а материите са “раша” (мъхест вълнен плат, донасян с кораби от чужбина) и “кинран” (вносна коприна с позлатени хартиени нишки). Обикновено се използват и пера. След като “Джинбаори” губи функцията си на военна дреха, тя се превръща в горна дреха без ръкави с навита на руло яка. На гърба му се изобразява фамилен герб, а квадратните парчета плат на раменете, известни като “тачуике” (орнаментирани щитове на раменете), служат за предпазване на дрехата при носене на меч. Фамилните гербове върху дрехите са с различен дизайн. Чести мотиви са растения, животни, знаци и оръжия. От цветовете се използват само черно и бяло. Специфичният дизайн на тези гербове ги прави уникални за Япония.

       

Списък на кимона

1. Кимоно.  Копринена основа / бродерия.

Бор, бамбук, цветове на слива, жерави, костенурки.

Кр. 19 - нач. 20 в.

Кимоно, нар. “учикаке”: дълга горна дреха, традиционно носена на сватби. “Учикаке” се носи като горна дреха върху кимоното, пристегнато в кръста с широк пояс, нар. “оби”. Често срещани мотиви не само при сватбени, но и при други костюми са бор, бамбук, цветове на слива, жерави, костенурки, символизиращи празничността и дълголетието. Червеният цвят е характерен за сватбената дреха като символ на празника .

 

2. Кимоно.  Копринена основа / бродерия и метод за боядисване на плат чрез връзване на части от тъканта;

Дворцова завеса, карета с цветя, мъгла.

Около 1925 г.

Кимоно, нар. “учикаке”: дълга горна дреха, дреха носена на сватби. “Учикаке” се носи като горна дреха върху кимоното. Мотивите на дворцовата завеса и колесница с цветя често се използват като символи на благополучие. Акцентът при това кимоно пада върху внушителната бродерия.

 

3. Кимоно.  Копринена основа /бродерия, щампирани златни листи и боядисване с шаблон

Вълни и разнообразни съкровища.

Първа половина на 20 в.

Сватбено кимоно с вълнообразни мотиви в червено и алено, кораб на съкровищата, “учиде-но-кодзучи” (чудодеен дървен чук: според легендата размахването му изпълнява желания) и някои подбрани съкровища. Кимоното е произведение на Шиндзо Ногучи (1893-1975), известен дизайнер на кимона.

 

 

4. Кимоно.  Копринена основа / paste-resistant dyeing и бродерия.

Поток, бамбук, сливови цветове, жерави и шестоъгълни черупки от костенурки.

Нач. 20 в.

Празнично кимоно на младо момиче с изображения на бамбук, сливови цветове, жерави и костенурки, които представляват празнични мотиви. Щестоъгълниците са символи на черупки от костенурки. В центъра на гърба на кимоното може да се види прав шев, нар. “Семамори”. При кимоната, които момичетата носят, шевът минава от дясно на централната линия, а при кимоната на момчетата той стои отляво на централната ос на гърба.

 

5. Кимоно. Копринена основа / Рисувано.

Воин.

Кр. 19 - нач. 20 в.

Празнично кимоно на младо момче. Облича се при първото му посещение в шинтоиския храм. На гърба има изображение на воин самурай, с надеждата момчето да расте смело.

 

 

6. Кимоно. Копринена основа/ paste-resistant dyeing и бродерия.

Кр. 19 - ср. 20 в.

Кимоно, носено от дама от имперския двор. Черешово дърво е изобразено на гърба, а детелина, тръстика и поток са аранжирани по полите. Композицията се простира по ръба до горната част на гърба, представяща зоната на раменете като небе, а ръба - като земята. Този тип дизайн, изразяващ цялостен пейзаж е типичен за имперските женски кимона.

 

 

7. Кимоно. Копринена основа / Бродирано.

Борово дърво, глициния, ириси, бели чапли, поток и луна.

Кр. 19 - ср. 20 в.

Кимоно, носено от дама от имперския двор. Борово дърво, около което се е увила глициния е аранжирано на гърба, а луната е изобразена на раменете. По полите японски ириси, бяла чапла и поток представят част от крайбрежна ивица. Всички мотиви са умело избродирани с неусукана копринена нишка.

 

 

 

8. Кимоно. Копринена основа / боядисване с шаблон и бродерия.

Черешово дърво, врабци на брега.

Кр. 19 - нач. 20 в.

Сцена с врабчета, летящи около черешови дървета, чиито цветове са символ на пролетта, е реалистично предадена с помощта на бои и бродерия. Врабците са често срещани в японските вълшебни приказки и са обичани от японците от древността до днес. Чрез градация на цветовете в центъра на сцената е изобразена пролетна мъгла.

 

 

 

9. Кимоно. Основа от китайски коноп/ paste-resistant dyeing.

Поток и “аю” (речна пъстърва).

кр. 19 в.

Лятно кимоно, предвидено да се носи през горещото и влажно японско лято. Тези кимона са шити от тънка коприна, газ, китайски коноп и други материали. Подплати не са поставяни. Аю (речна пъстърва) е изобразена плуваща в река, като по този начин се създава визуалното чувство за хлад.

 

 

 

10. Кимоно. Копринена основа/ paste-resistant dyeing.

Есенни диви цветя.

Кр. 19 - нач. 20 в.

Лятно кимоно, носено без подплата. Създава се усещане за по-хладен сезон чрез комбинацията на китайскa камбанка, което е есенно цвете с   confederate rose /?/, лятно цвете и японска суха трева. Японците обичат от древността подобни красиви пейзажи, при които има различни разцъфнали цветя в комбинация с тъжна атмосфера.

 

 

 

11. Кимоно. Памучна основа/ tie-dyeing.

 Кр. 19 - нач. 20 в.

Памучно кимоно, декорирано с техника на боядисване чрез връзване на части от тъканта, обикновено се носи през лятото. Дизайнът, наподобяващ японски сламен дъждобран, е изпълнен във формата на овал с център задната част на яката.

 

 

 

12. Кимоно. Основа от китайски коноп/ двоен икат.

Цвете с геометричен мотив

първа половина на 20 в.

Кимоно с мотив икат, обикновено носено във всекидневието. Мотивите не са обикновени геометрични фигури, а сложни съчетания, изобразяващи растения, животни и знаци, благодарение на двойната икат техника.

 

 

 

13. Кимоно: Kогин

Oснова от китайски коноп / бродерия.

Геометрични мотиви.

Кр. 19 - нач. 20 в.

Празничен костюм на земеделец от областта Aомори в северната част на главния японски остров Хоншу. Понеже в тази студена част не вирее памук, за кимоната се използва коноп. По тях със скъпи памучни конци от други райони са избродирани геометрични мотиви. Бродерията има не само декоративна функция, но и заздравява плата и задържа топлина. Като приготовление за сватбата девойките изработват тези кимона през неактивния земеделски сезон. Това е процес, отнемащ много време.

 

 

 

14. Кимоно: Майвай. Памучна основа/ боядисване с шаблон

Жерави, костенурки и вълни.

20в.

Празнично кимоно, носено от рибарите в района на тихоокеанското крайбрежие на японския източен бряг. Изработвало се е в чест на изключителен улов. На гърба са изобразени жерав и костенурка, мотиви на щастието. Йероглифи за имената на “родния кей”, кораба, “големия улов”, и “поздравления” са вплетени сред мотивите.

 

 

 

15. “Джинбаори” Памучна основа / рисувано.

Заек и вълни.

Кр. 18 - ср. 19 в.

Дизайнът със заек, летящ сред вълни е предпочитан от воините-самураи като окуражаващ мотив. Фамилният герб е във формата на меч. Това описание е базирано на китайския йероглиф “Хон”, означаващ фамилно име.

 

 

 

16. ”Джинбаори”.

Вълнена и копринена основа/ апликации и бродерия.

Кр. 18 - ср. 19 в.

Рядък червен “раша” (мъхест вълнен плат, донасян с кораби от чужбина) представлява повърхността на кимоното; брокат с мотив на скъпоценност е използван за подплата на яката; а за останалата подплата е употребена бяла дамаска. На гърба са аранжирани фамилен герб с изображение на дракон. Фамилният герб включва девет кръга, символизиращи слънцето, луната и звездите.

 

 

 

17. ”Джинбаори”

 Вълнена и копринена основа/ апликации.

Кр. 18 - ср. 19 в.

Рядък червен “раша” (мъхест вълнен плат, донасян с кораби от чужбина) представлява повърхността на кимоното. За ръба е използвана кожа от елен. За направата на две дъбови листа, фамилен герб, служи черен “раша”, апликиран на гърба на кимоното. Тези дъбови листа са използвани в свещени церемонии.

 

 

 

18. Фрагмент. Памучна основа / двоен икат

Вълшебен чук и геометричен мотив

кр. 19 - нач. 20 в.

Фрагмент, използван за постелка като част от чеиза. Мотивът “учиде-но-кодзучи” (Вълшебна пръчица) e символ на щастието

 

 

 

19. Фрагмент. Памучна основа / двоен икат.

Жерави, бор и геометрични мотиви

кр. 19 - нач. 20 в.

Фрагмент, използван за постелка като част от чеиза. Мотивите жерав и бор, символизиращи благополучие и дълголетие, са изобразени чрез сложна икат техника.

 

 

 

20. Фрагмент. Памучна основа / двоен икат.

Жерави, бор и геометрични мотиви

кр. 19 - нач. 20 в.

Фрагмент, използван за постелка като част от чеиза. Мотивът кристална сфера нар. “Ходжу-но-тама” заедно с пламъците по ветрило, се счита за Будистка ценност, реализираща желания.